Mallформация

Mallформация

Молът е мястото за теб! Това е модерният пазар, но с по-малко/повече селяни (в зависимост по кое време си там). Облечи си новите дрешки, изкъпи се, хвани градския транспорт и дестинацията е ясна. Отиваш там, където мечтите ти ще се сбъднат или поне ще наблюдаваш, как нечии други се сбъдват. Карай, да не ти пука. Важното е да се чувстваш готин и фешън, щото в мола всичко е готино и най-вече – фешън. Абсолютната и осезаема истина: гледаш, пипаш, ядеш, пиеш, цъкаш с език и накрая подобаващо стигаш до тоалетната – да изходиш впечатления.

Преди заключителното посещението на тоалетната и естествените ти нужди, обаче, е абсолютно задължително да отделиш максимално много време за разглеждане. Определно има какво да се види – кафета претрупани с готини хора, дебелаци на опашка пред кей еф си, момичета носещи очила с размера на певеце дограма. Розово, изкрящо зелено, виолетово, жълто – прекрасно! Всякакви интересни и уникални гледки са на разположение, за те изградят като личност и характер.

Съмнявам се че греша, в мола, най-често се практикува гледането – гледаш да не паднеш, като се качваш по ескалатора, понеже такова нещо в твойто село няма и не си свикнал. Гледаш да не преядеш в макдоналдс, за да оставиш място за желираната пача, която те очаква за вечеря. Гледаш триизмерни сини глисти, летящи върху птеродактили, борещи се с някакви роботи и совалки. Гледаш да не гледаш много-много, понеже в мола всичко лъска и те заслепява, по такъв начин, че моментално се превръщаш във ВИП особа. Рискът си струва.
Гледаш чалга звездата, която пее на откриването и се редиш един час на опашка, за да получиш автограф върху снимката на гаджето. Гледаш витрините, продавачките със средно образование (които са богини в твоите очи) и блузката за сто лева, която ще си купиш някой ден и целия мол тебе ще гледа, като се завърнеш следващия път.

Едно неписано правило на мола гласи, че ако си в компания е задължително по между си да обсъждате околните. Трябва да се правят задълбочени модни анализи от типа „Туй да си с яке Харисън вече не е модно”, „Тая па, за каква се мисли като носи леопардов панталон.”, „Тея дебелите защо избщо ги пускат в мола?”

Когато престанеш с изследователското си съзерцаване и анализиране е време или да си тръгнеш, или да пуснеш едно левче в онези масажиращите столове. Да, точно онези кресла, които са поставени централно, така че да те виждат всички как телесата ти се клатят блажено от гъделичкащите вибрации на масажиращия трон. Чувстваш се велик, едно такова философско ти става. И то само за един лев! Мислиш по екзистенциални въпроси и вече знаеш, че си пълноценен човек, благодарение на мола. След този утвържаващ за теб масаж е хубаво да отидеш книжарницата, за да може да приключиш подобаващо с културната обиколка. Не е нужно да си купуваш книга, вземи си брошурки, това ще отбие номера пред твоето интелектуално стремящо се „Аз”.

Хайде, вече отивай до тоалетната, сминай се за спомен в голямото огледало и си тръгвай, че на молът му писна от теб.