Беше поредния месец, поредната сесия, поредния работен ден, всичко изглеждаше банално и лесно предвидимо. Хората (и животните) се държаха по обичайния начин и не предполагаха изненади. Щеше да е скучно. О, как щеше да е скучно, по един приятно познат начин. Времето щеше да се изтъркули без да усетя и без кой знае какви сътресения. И все пак, съзнанието ми успя да изиграе коронния си номер – да ме „вкара у филма” и да се чувствам през последните два месеца като пихтия, желе, охлюв, манекенка преяла с фасул… Нещо се скъса в мен. Сигурно някакъв минискус. И така, точка. Толкова са менталните ми дискомфорти, ако продължа рискувам да ви отегча с това. Все тая, who gives a flying fuck anyway?
Блогът ми възприе моето насторение и беше като натровен кон през последния месец и половина – не го знаеш ще оживее ли, или трябва да го гръмнеш, за да не се мъчи. Бях на път да го застрелям на няколко пъти, защото ми се губеше смисълът. Всякакъв смисъл.
Е, мина този период и се надявам, че ще ми остане достатъчно време, пак да дращя глупости и простотийки (доставя ми удоволствие, нямам никакви претенции).
Това ще е едно старо-ново начало, да се надяваме повече ново и различно отколкото старо. Важното е, че ще е някакво начало, поредното начало, неочаквано и непредвидимо начало, началник гара.
Планът ми за блога е да го развивам в посока яростна, маниакална, за сметка на това некомпетентна опозиция и критика срещу системата, управляващите, хората с власт, религията, евреите, неевреите, орките, елфите, тераните и шофьорите от градския транспорт. За малко да забравя, и Методи Манченко – защото е дразнещ!
Това е засега – прибързан и зле структуриран пост, който да напомя, че съм жив. А на вас, всичко добро! Не пресичайте на червено, не яжте от Макдоналдс и не се заговаряйте с хора облечени в шлифер.
Манченко да мре! И онези, двете кокошки от студиото!
Също така, чудя се дали дали, ако си сменя името на Диков, ще ме вземат в БНТ-то.
Аха, като едното нищо. „Сашо Диков“ звучи много фотогенично.
Майтапът настрана, аз го харесвам, ама щерката да вземе да си я прибере.
Мдаа, щерката май няма да я бъде като телевизионен продукт…